Йоан Петров Иванов
Tabla
14:00:00
0
 |
| Йоан Петров Иванов |
Нов свят
Разказ
|
Ж
|
ивееше с книгите. За Илен не
съществуваше познатата на всички реалност. През неговите очи тя се изменяше и
се превръщаше в магически паралел на хартията между дебелите корици и тънките
редове, изписани с вълшебните знаци на онези, които създават.
Илен беше аутсайдер. Дете,
наричано зубър, загубеняк и всички останали изрази, които олицетворяваха деца,
вглъбени в нещо рзлично от това, което харесваха всички. Той беше свикнал. През
неговите очи, всички тези, които му се подиграваха и които го унизяваха,
приемаха вида на тъмничари, както в романите за средновековието. Учителите и
директорът, които му се караха, че не пише и не се учи добре, се превръщаха в
правителствата, налагащи кръвен данък, както във фентъзи романите. Родителите
му, които го мъмреха, че е разсеян и всеки ден гледаха омачкания му бележник,
бяха генерали, както във звездна флота. Той беше авантюрист, контрабандист,
престъпник, звезден рейнджър, таен ухажор, беглец и още много, много други
личности, които всички останали не бяха. Това го правеше специален...
Денят беше дъждовен. Нямаше вятър,
но въпреки това във въздуха витаеше хлад, такъв, който те приканва да се
прибереш на топло и уютно в дома си.
Илен се прибра след училище,
уморен и жадуващ да продължи с „Тайната градина” от Франсис Бърнет. Никога не
бе попадал на толкова вълнуващ роман.
Преоблече се и взе книгата в
ръце. Приготви се да я отгърне, но още преди да постави пръст под реда, нещо се
надигна в него и проговори.
- Влез, влез при мен! – Илен хвърли книгата и се задъха от вълнение. Звучеше като Мери или Дикън,
а може би и като някой друг непознат.
„Къде да вляза? Къде!” – Илен
изчака дишането му да се успокои. Вероятно героите искаха да влезе при тях, но
въпреки всички вълшебства, за които четеше, знаеше не е възможно да се пренесе
при тях...
И тогава... „Ами ако напиша своя
история!” – очите на Илен светнаха. Веднага грабна бял лист от топа, който
стоеше пред принтера на баща му. Химикалката заигра сред белотата, изпълвайки я
с редове криви и разкрачени букви, които започнаха да стават все по-прави и
по-правилно изписани. Илен не откъсваше поглед от листа. Героите се появиха,
действията се редуваха и така започна да се оформя новото начало на една нова
история, която надали щеше да има край. Илен за пръв път сътвори свой собствен
свят и това го изпълни с удовлетворение и радост, които не бе изпитвал никога
до сега.
Топът хартия свърши...
Йоан Петров
|
Йоан Петров Иванов е на 13 г. Учи в ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр.
Казанлък. Мечтата му е да стане писател. Списание „Щъркел“ неведнъж публикува
полетите на неговатафантазия и историите, които не ни се иска да имат финал,
ада продължатбез край... Журито в конкурсите, в които участва със свои
творби, също оценяват многостранния муталант, присъждайки му призови места – ето
някои от тях: „Великденско пламъче в шепите си нося“, „Възкресение“, „Чудомирияда“,
„За розата“, „Аз в бъдещето“, „Рила, позната инепозната“, „Водата-извор на
живот“, „България, врата към Европа“ и др.
Йоан е възпитаник на Клуб „Светлини сред сенките“ към ОДК „Св. Иван Рилски“,
гр. Казанлък, с ръководител Валентина Димова.
|
НОВИ СВЕТ
Прича
|
Ж
|
ивеo је с књигама. За Илена није постојала позната
стварност. Кроз његове очи она се мeњала и претварала у магичну паралелу
хартије између дебелих корица и танких редова, исписаних магичним знацима оних
који стварају.
Илен је био аутсајдер. Дете називано штребер, губитник
и свим осталим изразима који карактеришу децу, удубљену у
нешто другачије од онога што сви воле. Он је навикао на то. У његовим очима,
сви они који су му се ругали и понижавали га, добијали су изглед тамничара, као
у романима о средњем веку. Наставници и директор који су му се љутили што не
пише домаћи и не учи редовно, претворили су се у владе које наплаћују данак у
крви, као у романима фантастике. Његови родитељи, који су му поповали да је
расејан и који су свакодневно гледали његову згужвану бележницу, били су
генерали, као у ратовима звезда. Био је авантуриста, кријумчар, криминалац,
звездани ренџер, тајни удварач, бегунац и многе друге личности што остали нису
били. То га је чинило посебним...
Дан је био кишовит. Није било ветра, али је ипак у
ваздуху било хладноће, оне која те тера да одеш кући, у топлу и пријатну
собу.
Илен се вратио кући после школе, уморан и жељан да настави
са „Тајним вртом” Франциса Барнета. Никада му под руку није дошао тако узбудљив роман.
Пресвукао се и узео књигу у
руке. Био је спреман да је отвори, али пре него што је ставио прст испод реда, нешто се
подиже из њега и проговори.
- Уђи, уђи код мене! - Илен баци књигу и задиха се од
узбуђења. Звучало је као Мери или Дикан, и можда и као неко други непознат.
„Где да уђем?
Где!“ Илен је сачекао да смири дах. Вероватно су јунаци
желели да уђе код њих, али упркос свој магији о којој је читао, знао је да није
могуће да пређе код њих...
А онда... „Шта ако напишем своју причу!” Иленове очи
су засијале. Одмах је зграбио бели лист са гомиле папира, која је
стајала испред очевог штампача. Оловка је заиграла у белини, пунећи је редовима кривих и неспретних
слова, која је постајала све исправљенија и прецизнија. Илен није склањао поглед са листа. Појавили су се хероји, радње су се мењале и
тако је оформио нови почетак нове приче која можда неће имати краја. Илен је
први пут створио свој свет и испунио га задовољством и радошћу коју до сада
никада није доживео.
Папира више није било ...
Јоан Петров
|
Јоан Петров Иванов има 13 година. Ученикјешколе „Св. Св. Кирил и Методиј” у граду Казанлак. Његов сан је да постане писац. Часопис „Щъркел” (”Рода”) је у више
наврата објавио његове приче, за које не желимо да имају крај, већ да се
настављају до бескраја ... Жирији на конкурсима на којима је учествовао са
својим радовима такође цене његов вишеструки таленат, додељујући му награде.
Ево неких од њих - „Ускршњи пламичак у
рукама носим”, „Васкрсење”, „Чудомириада”, „О ружи”, „Јa у будућности”,
„Рила, позната и непозната”, „Вода - извор живота” „Бугарска, врата ка Европи”
и друге.
Јоан је полазник клуба „Светлост
међу сенкама” Општинског дечјег комплекса „Ст. Иван Рилски” у Казанлаку, на челу са Валентином Димовом.
|
Превод: Елизабета Георгиев
.jpg)
