ТВОРЧЕСТВОТО В НАС

Александра Александрова

„Творчеството е език, на който всеки може да говори“. Да бъдеш Али, означава да се стремиш да култивираш в себе си всякакви творчески пориви, които те връхлитат - първо бе пеенето и театъра във вокална група "Таласъмче" на възраст 5-8 години. След това на преден план излязоха опитите да опитоми писането на стихове, разкази,създаване на мини книжки. За малко следва рисуването, което след първия получен урок по иглонабиване въвху вълна преля в желание да прави приложно изкуство - така се появиха цяла серия от кукли от вълна, после дойде ред на макети на сгради и мебели, цветя и фигурки от полимерна глина. Любознателността и творчеството са основният й двигател, който я кара да не спира да търси, да чете непрекъснато и да изучава нови неща, притеснявайки се за това кое е нейното нещо, което трябва да развие и усъвършенства до най-доброто му проявление,  така че да е полезно и за другите. Затова и никак не е случайно, че само на 11 годишна възраст издаде първата си стихосбирка „През моите очи, от моето сърце“, благодарение на Милена Каменова и Силвия Любенова. През ноември тя организира и проведе „Работилница за деца“, в която показа на децата как да изработят различни предмети от подръчни материали. Всяко ново начинание, което Али започва, е съпътствано от усещането за нещо супер вълнуващо и с думите: „Нямам търпение да го направя“. Усещане, което пожелавам да изпита всеки един човек.

Да будеш Али значи да настојиш да негујеш у себи свакакве креативне импулсе који те инспиришу – прво је било певање и позориште у вокалној групе "Таласмче"(1) , узраста 5-8 година. Онда је до изражаја дошао покушај да укроти писање песама, прича, стварање мини књига. Кратак период бавила се сликањем, која после прве лекције филцовања прешло у жељу да се бави примењеном уметности  - тако су се појавиле читав низ лутака од вуне, а затим су на ред дошле макете зграда и намештаја, цвећа и фигурице од полимерске глине. Радозналост и креативност су њен главни мотор који је тера да се не зауставља да трага, да непрестано чита и  да проучава нове ствари, бринући о томе шта је то што мора да развија и усавршава до најбољег облика, тако да буде корисно и за друге. Стога није случајно да је са само 11 година објавила своју прву збирку песама "Кроз моје очи, из мог срца" захваљујући Милени Каменовој и Силвији Љубеновој. Новембра месеца она је организовала и одржала Дечју радионицу, где је деци показала како се израђују различити предмети од доступнх материјала. Сваки нови подухват кога се Али  лати  прати осећај нечег узбудљивог уз речи: "Једва чекам да  то урадим". Осећај који желим да сваки човек доживи.