УЧЕН АКЪЛСКИ
Tabla
10:00:00
0
Кутиеприбирачът
Разказ
Част
първа
Учен
Акълов се разхождаше из гората и забил нос в сложните си сметки, обмисляше
новото си изобретение. Освен бележки в тефтера му, обаче, имаше и различни
размисли и убеждения за живота. И ето какво пишеше там:
„Смисълът
на живота не е някаква крайна цел, а
пътят, който ще изминем, за да я постигнем“.
Това
беше една от най-ценните му собствени мисли, която той безпрекословено
следваше.
Неговите
убеждения точно тогава бяха, че Рим е западнал, защото не се е развивал.
Римляните си мислели, че са постигнали всичко – минерални бани, угощения,
развлечния… Никакви възвишени цели, никакви нови идеи. Развитието е важно за
всички цивилизации и личности, затова колкото и безполезен да е
кутиеприбирачът, той можеше да тласне цивилизацията напред, а междувременно
щеше да е полезен за природата.
Да,
но колкото повече Акълски се убеждаваше, толкова по-неубедително звучеше. Така
той беше готов да се откаже да пусне на пазара своето изобретение. Точно тогава
обаче пред погледа му мина още една мисъл, която го насърчи да не се отказва:
„Ако
всички се отказваха при първата пречка, то светът нямаше да е постигнал нищо!“.
Това
го мотивира и го накара да търси вдъхновение.
Изведнъж го озари идея как да подобри творението си. Започна да пише
бясно по тефтера си и почти не забеляза човека, който стоеше точно срещу него.
Когато много се наближиха, ученият си помисли, че ще се сблъскат. Той само си
стисна очите, но беше вглъбен в сметките, за да се отмести. Направи още няколко
стъпки със стиснати очи, но сблъсък не последва.
Учен
предпазливо отвори очи и се огледа. Непознатият сякаш не се бе помръднал и
изглеждаше някак странно.
–
Извинете, за малко да Ви блъсна – Учен подаде ръка. – Акълски. Учен Акълски.
Когато
се ръкуваха, пръстите му минаха през ръката на непознатия.
Дали
си беше взел хапчетата? Напипа в джоба си празната опаковка от синьото хапче.
Той си помисли:
–
Трябва да си сменя психотерапевта!
Кутиеприбирачът
проговори:
–
Здравейте, Учен!
И
Акълски си плю на петите...
Яна Ангова, 6клас
Колко мъничка е Яна,
а колко голямо сърце носи и фантазия колкото една цяла планета. Никога не можеш
да предвидиш какво ще измисли утре театърът на нейното въображение и в какви
светове ще ви пренесе тя в своите разкази. Там е необичайно и вълнуващо, иска
ти се още и още да продължи историята, никога не ни стига този епизод и
очакваме следващия с нетърпение. Тук има една тайна, но мислим, че Яна скоро ще
напише роман – фантастика или фентъзи, където истината е вплетена в
измислицата. И в едно сме сигурни – има много да слушаме за Яна през годините,
които идват.
|
Скупљач кутија
Прича
Део први
Научник
Паметњаковић је шетао кроз шуму и загледан у своје сложене рачунице, смишљао
нови проналазак. Осим бележака у његовој бележници, било је и разних мисли и
ставова о животу. Ево шта је тамо писало:
„Смисао живота није некакав крајњи циљ, већ пут који
ћемо проћи како би дошли до њега.“
Била је то
једна од његових најдрагоценијих мисли коју је
беспрекорно пратио.
Његов став је
био да је Рим пао, јер се није развио. Римљани су мислили да су све постигли -
бање, празници, забава... Без узвишених
циљева, без нових идеја. Развој је важан за све цивилизације и личности,
па без обзира на то колико је бескористан један скупљач кутија, он би могао да
унапреди цивилизацију, а у међувремену
би био од користи природи.
Да, али што је
више Паметњаковић убеђивао себе, то је неубедљивије звучао. Тако је био спреман
да одустане да на тржишту пусти свој проналазак. Али баш онда пред очима му
прође још једна мисао која га је охрабрила да не одустаје:
„Ако сви одустану на првој препреци, онда свет не би
ништа постигао!“
То га је
мотивисало и навело да тражи инспирацију. Изненада је имао идеју како да
побољша своју креацију. Почео је ужурбано да пише по својој бележници и скоро да
није приметио човека који је стајао насупрот њега. Када су се приближили један
другоме, научник помисли да ће се сударити. Само чврсто зажмури. Удубио се у
рачуњање, па није могао да се склони. Учини још неколико корака затворених
очију, али није уследио судар.
Научник
опрезно отвори очи и погледао около. Чинило се да се странац није ни макнуо и
изгледао је некако чудно.
- Извините,
само што вас нисам ударио. - научник пружи руку. - Паметњаковић. Научник
Паметњаковић.
Када су се
руковали, прсти му прођоше кроз руку странца.
Да ли је
узимао пилуле? У џепу напипа празно паковање плавих пилула. Помисли:
- Морам да
промиеним психотерапеута!
Скупљач кутија
проговори:
Здраво,
научниче!
И Паметњаковић
побеже главом без обзира ...
Јана Ангова, 6. разред
Колико је мала Јана, али колико велико срце има и
машту као једна цела планета. Никада не можете предвидети шта ће сутра
смислити позориште њене маште и у које светове ће вас довести у својим
причама. Тамо је необично и узбудљиво, пожелиш да што дуже траје прича, никад
није довољна ова епизода и следећу чекамо са нестрпљењем. Постоји једна тајна - мислим да ће Јана ускоро
написати роман - фантастика где је истина уткана у фикцију. Једно је сигурно
- много тога ћемо слушати о Јани у годинама које долазе.
|
Превод:
Елизабета Георгиев
